ЕКО И КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ В ПОЛИТЕ НА СТРАНДЖА ПЛАНИНА

Само 10 км. делят Лозенец от зелена разходка из светилищата на Странджа планина.

Странджа е планина с хилядолетна история, съхранила в себе си следите от няколко цивилизации - от древно тракийските до близко източните народи. Многобройни артефакти доказват, че още през III в.пр.Хр. е осъществявана връзка с населенията от остров Крит, Троя и Египет.

По-голямата част от Странджа представлява Природен парк с 5 резервата и 6 защитени местности, с обща площ 1161 кв. км. Особено красиви са устието на р. Велека и местността Силистар, с приказния си залив.

ФЛОРА И ФАУНА

Паркът заема едно от първите места в Европа от обявените за защитени обекти поради огромното си разнообразие на растителни и животински видове.

Над 75% от площта на парка е заета от дъбови и букови гори. Символ на парка е растящата с приказни, огромни виолетови цветове странджанска зеленика (Rhodendron ponticum).

Странджа е ареал на обитание на голяма част от представителите на сладководните риби и малки бозайници населяващи България. Животинския свят е представен от елени, кошути , сръндаци, сърни, муфлони, глигани, костенурки и гущери.

КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ

Първи сведения за Странджа планина черпим от Херодот, Тукидит и Ксенофонт, които за пръв път споменават името на планината.

Останки от древността са мраморните куполни гробници в местността "Мишкова нива" и "Пропада", както и многобройните надгробни могили, крепостни стени и древни римски пътища.

Явление тук са параклиси / наречени още "манастирчета"/, построени сред гората предимно на места с изворчета, за които се смята, че са лечебни; или места свързани с тракийски светилища.

ЕТНОС

Духовното наследство на Странджа е част от богатата и многозвучна българска култура и сложното преплитане на много културни и религиозни влияния, в този ареал. Странджанският етнос притежава уникално присъствие на обреди, които не се срещат никъде другаде по българските земи. Само тук могат да се срещнат мистичните нестинари. Нестинарството е неповторимо явление, което не е само зрелище, а и стар древно-езически обичай от античността. Уникалният ритуал , който представлява танц с боси крака върху живи въглени се извършва и до днес в с. Българи на 3-4 юни , патронния празник на нестинарските светии - Св. Константин и Св. Елена.